Христо Смирненски К вышине Към висини

Красимир Георгиев
„КЪМ ВИСИНИ” („К ВЫШИНЕ”)
Христо Димитров Измирлиев/ Смирненски (1898-1923 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Ольга Кайдалова


Христо Смирненски
КЪМ ВИСИНИ

С оковани крила днес земята ни ражда,
оковани с неволя и делнични дни,
а гори сред душата ни вечната жажда
за простор, красота, висини.

Из града – тези улици шумни и сиви,
де животът безумно крещи,
на село – в тишината на буйните ниви –
нас опиват ни странни мечти.

Като звън на далечни, грамадни камбани,
като гръм на стихийни вълни,
свободата зове непрестанно сърца ни
към лазура на нови страни.

В миг крилата за полет безумен потрепнат,
в миг в очите искра заблести,
и акорди на музика странна зашепнат:
„Полети! Полети! Полети!”

Младостта запламти в многоцветни огньове,
младостта призовава часа –
тоя час на размах, на разбити окови,
тоя час, озарен с чудеса.

А в пожара на тия копнежи сърдечни
свободата за пристъп звъни,
и отекват гърмовно простори далечни:
„Светлина! Красота! Висини!”

               1922 г.


Христо Смирненски
К ВЫШИНЕ (перевод с болгарского языка на русский язык: Ольга Кайдалова)

Мы рождаемся  с цепью, уже не летаем:
Цепь неволи и будней страшна.
Но в душе всё горит эта жажда святая:
О, простор, красота, вышина!

В городах – эти улицы с шумом визгливым,
Где вся жизнь так безумно кричит,
А в селе – в тишине над цветущею нивой –
Нас мечта и химера поит.

Будто звон от далёких громадных камбанов,
Будто гром от стихийной волны,
Нас свобода зовёт, теребя беспрестанно
Нам сердца, как из новой страны.

В миг нам крылья полётом безумным растреплет,
В миг в глазах засверкает искра,
И аккордами музыка странно зашепчет:
„Отправляйся! Взлетай же! Пора!”

Наша молодость вспыхнет огнём разноцветным,
Наша молодость бьёт на часах:
Это время размаха, свободы заветной,
Озаряют его чудеса.

И в пожаре подобных сердечных желаний
Цепь разбитая звоном слышна,
И, как гром, по просторам звучит мирозданий:
„Красота! Широта! Вышина!”